Нели се събуди от настойчивия звън на алармата. Изтощението бе изписано на лицето й, но всяка капчица пот си заслужаваше. Беше решила да направи всичко възможно да се отърве от съпруга си поне за една нощ. Не, че не го обичаше, съвсем не. Просто четрите години брак бавно бяха започнали да възпират свободата й и да изсмукват жизнеността от душата й. Сега тя имаше нужда от забавление и беше готова да го получи.
                Алекс винаги беше живял по правилата. Не бе отсъствал от училище без причина, рядко ходеше по купони, не пиеше, не пушеше. Той си представяше бъдещето  така – работа от 9 до 5, три деца и жена, която да му готви.  Докато не срещна нея. Тя беше дива, необуздана и пълната му противоположност. Тя го научи да се забавлява,да е себе си -  с нея той се чувстваше много по – млад. Скоро се ожениха, макар и двамата да не бяха много сигурни в чувствата си. Бракът им се крепеше на взаимни компромиси и двамата живееха в симбиоза. Той се стараеше да й дава необходимата свобода и ценеше нейната независимост и … прекомерната й загриженост…

-          Има вечеря в хладилника, само трябва да я стоплиш на 2 минути в микровълновата. Запомни – две, не една, не три. Аз ще измия чиниите. Ще се прибера преди да се съмне… – Нели не спираше да дава инструкции, докато се гримираше.

-          Стига. Не съм бебе, ще се оправя. – Алекс я целуна и отиде в другия край на стаята – Отивай да се забавляваш.

Тя беше готова да му готви и да живее според правилата му, удовлетворена от онова сладко чувство но сигурност, което изпитваше, когато е с него…

-           Как ще се прибереш?

-          С  такси. – тя не спираше да шари из къщата, търсейки всичко необходимо.

-          Глупости, ще дойда да те взема.- Алекс само й подаваше нещата, които търси предвидил нуждите й.

-          Сигурен ли си? Не искам да те будя.

-          Спокойно, само ми се обади да дойда.

-          Добре, благодаря.

-          За теб винаги.

 Алекс я закара до партито и й пожела приятно прекарване, премълчавайки забележките за облеклото й.  През целия път на обратно той си мислеше за нея и тайно се надяваше прекомерната му ревност да не я отблъсне, защото не искаше да я загуби. Не и сега, когато за първи път от както му каза „ Да!” наистина чувстваше, че не може без нея. Не и сега, когато бъдещето изглеждаше толкова розово през призмата на любовта. Не и сега, когато за пръв път се почувства готов да я дари с детето, за което тя така неуморно го молеше. Просто не сега, защото я обичаше.

Беше незабравима нощ. Изпълнена с нестандартни преживявания, блясък и нови хора. Тя напомни на Нели за живота от който се бе отказала. Там, в познатата за нея обстановка тя срещна човек, който я върна във времато на първите любовни трепети. Калин някога беше най – добрият й приятел. Но тогава бяха деца и неизказаните чувства и страхът от провал ги разделиха. Сега той беше различен, вече не беше малко момче страхуващо се от подигравките на приятелите си. Той беше мъж, желан от много жени и недосегаем за повечето от тях.  А тя – тя имаше нужда от нещо ново в живота си, нещо, което да й напомни за истинската й същност, да й върне младостта и да я събуди от скучния й сън.

Алкохолът, силната музика и умората бяха причината Нели да започне една неразумна връзка. Или поне тя така си казваше всеки път, когато си спомнеше за това.

Дните се нижеха и спомените за партито избледняха. Освен един. Връзката й с Калин се задълбочи, докато не достигна границата, която Нели не можеше да прекрачи. Едно кафе, една целувка и хиляди сълзи. Това си спомняше Калин от последната му среща с Нели. Това, и силният удар в лявата му буза, който получи. Доста незаслужен удар при това. Сега той се смееше при мисълта за нея, но тогава  въпреки дистанцираното си държание, Калин се беше влюбил в Нели, а в замяна получи признанието, че е омъжена. Тогава тя му каза, че благодарение на една вестникарска история е разбрала, че трябва да направи всичко възможно бракът й да оцелее. Една вестникарска история. Това беше причината да го удари – една вестникарска история, написана от начинаеща журналистка в долнопробен вестник.

Нели си спомняше този изпълнен с разочарования ден. Спомняше си гнева, който изпита, когато Калин й каза, че не иска да се виждат повече. Спомняше си и тази неописуема нужда да го замени с някой друг, да бъде обичана, да усети, че някой иска да бъде с нея. Спомни си колко наранена се почувства тогава. Как й се прииска да се прибере в сигурният свят на дома си. Но и искаше отново да усети тръпката на непознатото в живота си. Сега, когато нещата бяха много по – различни, тази нужда й се струваша далечна и неясна, като сън, от който се е събудила преди много време. Но и след хиляди години тя щеше да е сигурна, че това е една от непоправимите й грешки, които й струваха късчета от сърцето й в бъдеще.

Редно е да се каже, че това беше връзка завършила с множество горчиви епитети, изречени без умисъл и разделили едно приятелство, твърде лично, за да се опише с думи. Това беше връзка, родила се като невинна игра и умряла още преди да е достигнала зрелост. Това беше връзка, доставила известо количество  удоволствие, но и разбила едно сърце.   Защото  в края на деня Нели имаше дом, в който я чакаше  Алекс, а Калин бе принуден да се справи с болката сам.