Обичам приказките. Обичам да ги чета, обичам да ги слушам. Просто ги обичам. Учат те да се бориш, да искаш да продължиш, да се надяваш, защото в един момент нещата се оправят и ти си щастлив. Проблемът е, че дават толкова погрешна представа за живота. Защото  когато си на 72 и си седиш сам у дома. В най – добрия случай имаш деца, но те са твърде заети да се грижат за собствените си семейства, имаш внуци, които се държат с теб като с боклук, освен когато искат пари. А единственото, което можеш да направиш е да си седиш вкъщи и да гледаш глупави сериали отново и отново. Тогава се питаш: „С какво по дяволите Снежанка е заслужила принца на мечтите си, а аз не?”