- Аз винаги съм имала късмет. Имам невероятно семейство- най - добрите родители на света, най - добрата сестра. Може би и това е причината да приемах любовта за даденост. Да вярвах, че хората ще ме обичат, уважават и ценят независимо от всичко. Като по - малка имах много приятели - някои все още нося в сърцето си, макар да не съм ги виждала от години. Това са хора към които съм се отнасяла като със семейство. За мен те са били по - скъпи от всяка играчка на света. И все пак това са хора с които се разделих много отдавна. От тогава изтече прекалено много вода. Научих се какво е предателство, какво е истинско уважение, донякъде разбрах и какво е истинско приятелство. Не мога да кажа, че имам най - добър приятел, но със сигурност знам, че съм имала поне един. И все пак в живота ми имаше няколко потенциални най- добри приятели. Докато не осъзнах, че никой от тях не ме обича. Не както аз ги обичах. Не както тя ме обичаше. Защото любовта към приятел е нещо свято, нещо истинско и силно. Тя е различна от любовта към семейството, към интимния партньор в живота или към децата ти. Тя е тясно специализирана и уникална, и почти незаменима.  Благодарна съм на хората, които са ми позволили да я изпитам. И се надявам някой някога да ме е обичал или да ме обича така. И макар в живота ми да няма такъв човек - някой готов да зареже всичко заради мен, човек на когото да имам пълно доверие и да знам, че когато имам нужда от помощ - той ще бъде до мен - вярвам, че такъв човек ще се появи и знам, че има поне двама човеци, които са като част от семейството ми, хора за които бих направила почти всичко.

Бъди щастлива и обичана, от приятели!