Когато се прибра, Ангел, усети приятния мирис на домашно приготвена храна. Влезе в кухнята и видя заредената за трима маса. Дея сипваше супа на 4-5 годишно момиченце и се обърна, когато го чу да влиза. 
   - Здравей! Отиди да ядеш в хола миличка. Може да си пуснеш телевизора.
   - Добре! - отговори детето и се усмихна широко.
   - Значи все пак имаш дете. - Макар у дома, Ангел се чувстваше като натрапник.
   - Защо първо не седнеш. Обещах да ти разажа всичко, ако не съдиш прибързано и не ме прекъсваш. 
   Ангел се отпусна на стола и се наслади на вкусната храна. Оказа се, че Дея готви по - вкусно, от колкото си представяше. Когато и двамата седнаха, тя самата подхвана темата и нямаше нужда той да я подканва.
   - Така, това в другата стая е сестра ми. Казва се Ети и е на 5. Аз се грижа за нея след като родителите ни загинаха.- Директността й беше нейният защитен механизъм и той го знаеше.
   - Осинови ли я?
   - Не. Бях на 20. Без работа, без сигурни доходи и без жилище. Искаха да я пратят в приемно семейство.
   -  И?
   - И аз я взех и избягахме. Сега си живеем добре. И двете сме щастливи. На нея й е по - добре с мен. Местим се на 6 месеца, но сега се задържахме тук, защото не мога да оставя Маги.
   - Маги?
   -О,  извинявай. Спомняш ли си мъжа до който ме проследи?
   - Да?
   - Това е съпругът на Маги. Тя е на 68 и е болна от Алцхаймер. Често ме бърка с дъщеря им, която не живее в града. Само аз успявам да я накарам да си вземе лекарствата.
   - Това ли работиш?
   - Не! - Дея се учуди от въпроса му и обърна глава. - Ще стигнем и до това. - Те говориха дълго и обсъждаха различни теми свързани със семейството и живото на Дея. Тя му описа важните за нея хора, които се брояха на пръсти и това му хареса.
- Аз съм фотограф... и художник. - Най - после подхвана тя. -  Снимам и рисувам. Най - много печеля от картичките, които правя. От време но време имам успех и с някоя и друга картина, но само в по - малките градове. Най - често ги продавам на собственици на хотели.... Миналата година рисувах фона в една детска книжка. Ако има успех се надявам да ме викнат и за други. Това работя. - Тя въздъхна, незнаеща как да продължи изчерпаните теми.
   Ангел обърна глава и замълча - "Сега или никога" - помисли си той.
   - Благодаря ти..., че ми каза всичко това. Нямаше нужда. Това значи много за мен и.......Ще се омъжиш ли за мен?
Дея отвори широко очи. Почувства се по детски неподготвена и се укори. Но сега нямаше време за това - имаше един шанс и трябваше да реши какво иска.
   - Ами...Д-да!
Ангел бързо я прегърна и устните му се долепиха до нейните. Прегръщаха се дълго, шепнеха си нежни думи и споделяха блянове и мечти за съвместния си живот.
   - Трябва да се прибираме. Ети ще се чуди защо не сме се прибрали вкъщи. Утре ще й кажа какво става. 
 Тя обу крачетата на сестра си и я облече с ярко жълт дъждобран. Когато облече и себе си я прегърна така, че главичката й падаше на рамото като я скриваше напълно от дъжда. Ангел й предложи превоз, но тя отказа и той я помоли да му се обади като пристигнат. 
 Не предполагаше, че нещата ще се развият така. Беше купил пръстена с надеждата, че някой ден ще се ожени за нея, но не подозираше, че ще е толкова скоро. Но всичко свърши добре. Той я обичаше, както и тя него. Нали това беше смисълът. Да откриеш любовта, която те поглъща до степен на пълно самоотрицание и те превръща в роб на човека, когото обичаш. И той я имаше, имаше я и беше наистина щастлив. Ангел отиде в другата стая, пленен от мечтите си и забравил за обещаното обаждане.