- Тати, тати, ще ни кажеш ли какво е станало с Дея? - попита 6-7 годишно момиченце.
   - И с Ети. - допълни по - малкото момиче.  
   - И с Ангел също. - напомни момченцето.
   - Разбира се, че ще ви разкажа. Кога не съм си довършвал приказките?
   - Никога! - отговориха трите деца вкупом.
   - И така.... Ангел забравил за обаждането и се сетил чак на следващия ден. Но когато отишъл в къщата да ги потърси, тях ги нямало. Отишъл в училището на Ети, но тя не била там. През целия ден ги търсил, и през цялата нощ, но така и не ги намерил. В дома им имало само малко посуда и няколко тетрадки. Открил и износени дрехи, но нищо повече. Нямало и следа от тях и нищо не му подсказало къде са. Той продължил да ги търси, но годините се нижели, а от тях нямало и следа. Никой не разбрал какво се случило с тях. Дея никога повече не го потърсила.
   - И до края на живота си той ги е търсил ли? - попита най - малкото дете
   - Не. Животът продължавал и в един момент той се отказал. Любоовта му към Дея не умряла, но той имал нужда от още. Затова си осиновил момче и момиче, които изпълнили живота му с радост и вълнение.
   - А защо се казва " Смелостта да мечтаеш"? - попита момченцето и се намръщи неразбиращо.
   - Нарича се така, защото през единствената нощ, в която Ангел бил истински сгоден за Дея, той бил най- щастливият мъж на Земята.   
   - Не, не, не. Бъркаш, скъпи! Не свършва така. - В стята влезна тъмнокоса жена.
   - Мамо! - Децата се хвърлиха в прегрътките й и й лепнаха по една влажна целувка. - Кажи ни как свършва.- замолиха се децата.
   - Добре, добре. - Тя седна на канпето до съпруга си и започна - Дея наистина изчезнала и никой не знаел къде е с години. Докато един ден Ангел не видял една статия във вестника. Разказвало се за жена, която пътувала по света и направила колаж от снимките, които заснела. Интересното било, че за да обърне вниманието на хората към света тя направила този колаж върху най- голямятя сграда в града.
   - Наистина ли?
   - Да. Това била мечтата на Дея - да обиколи света, да види много нови места, да научи, колкото се може повече. И когато го направила, тя била истински щастлива. Но когато изпълниш мечтата си животът ти се променя и в него се появява нова мечта. Така станало с Дея. И с Ангел също. След като прочел статията и видял снимката, той веднага познал Дея. И тръгнал да я търси. От тук ще продължи баща ви. Аз трябва да направя вечеря. 
   - Благодаря ти, Диди.  - мъжът се усмихна и пое щафетата. - Ангел бързо намерил Дея по снимката в статията. И сега искам да се подготвите - идва романтичната част. -  Очите на момичетата светнаха, дори малкото момченце се развълнува:
   Дея беше в коридора, когато чу гласа зад себе си:
   - Здравейте. Извинете, че Ви притеснявам, но Вие ли сте жената с колажа. - Дея помисли, че гласът й е познат и се укори за това.
   - Да, аз съм. Но не искам да давам интервюта, казах каквото имам да казвам. - Тя побърза да отключи вратата, но мъжът я спря.:
   - Не, Дея, не си. - Тя се стресна от споменаването на името й и се обърна.
   - Какво правиш тук?
   - Ти какво правиш тук? Знаеш ли от колко време те търся.
   - Не. - Дея влезна в апартамента и го покани.
   - Не мога да повярвам, че замина без да ми оставиш бележка. Щяхме да се женим. Какво стана? Реши, че не ме обичаш ли? Е, и? Можеше да ми кажеш, а не да си тръгваш така. - от Ангел струеше гняв.
   - Успокой се! Не ти казах, защото знаех, че ще ме последваш. Не можех да се оженя за теб. Знаеш ли какво щеше да стане със сестра ми? Щяха да ми я вземат. Щях да влезна във затвора, а Ети да отиде при непознати. Не можех да си го позволя.
   – Можех да замина с вас. – угорчението се четеше в очите на Ангел като отворена книга.
   – За да проваля и твоя живот ли? Може да съм егоист, но въпреки всичко аз те обичам...тоест обичах.
  – Да, добре. Личи си.
  – Знам, че не можеш да го разбереш, но е така.
  – Добре, няма значение. Вече всичко е без значение. Това е миналото, което ти така старателно отбягваш. Извинявай, че те притесних.
   Ангел си тръгна и Дея остана сама, неспособна да повярва, че го е изгубила за 3 път. Не и сега, когато беше постигнала толкова много. В живота си тя беше изпитала неземна радост, но той й липсваше толкова много. Беше се свлякла на земята, когато чу гласа му:
   – Дея, добре ли си?
   – Не. - тя се тресеше от ридания.- Не мога да повярвам, че той пак си отиде.
   – По дяволите, Дея, Какво правиш. Вместо да ревеш тук като някоя плиткоумна кокошка, трябваше да направиш нещо. Не разбираш ли, аз не съм си тръгнал. И никога няма да си тръгна. Без значение колко ме отблъскваш, без значение колко пъти ми повтаряш, че не ме обичаш. Аз те обичам и ти не можеш да направиш нищо по въпроса.
   – Наистина ли? Наистина ли още ме обичаш? - Дея погледна в очите му с надежда.
   – Да, разбира се. 
   – Тогава, моля те, никога не се отказвай от мен. 
   – Никога не бих го направил.
   – В такъв случай, ще се ожениш ли за мен? - попита Дея и от джоба си извади годежният си пръстен.
Това бил моментът, в който и двамата осъзнали колко по-щастливи са заедно. Без значение колко са постигнали в живота, тяхната най-голяма мечта била да са заедно. И от този момент в живота им настъпила вечна хармония, въпреки нормалните, малки съпружески спорове.
   Точно на време, на вратата се звъна и децата подскочиха. 
    – Кой ще идва, мамо?
    – Леля ви Хенриета. И ако искате десерт, по - добре отивайте да си миете ръцете. - каза строго Диди.
Децата се размърдаха и бързо забравиха за приказката докато момченцето не попита:
     – И защо приказката се казва така?
     – За " Смелостта да мечтаеш" ли говориш?- попита Хенриета, бързо отгатнала мислите на детето.
     – Мх.
     – Може ли аз да кажа.
     – Давай - подкани я Диди.
     – Казва се така, защото в крайна сметка, ако се откажеш от мечтите си, животът ти би бил една огромна пустиня, в която много рядко се срещат оазиси. Вижте деца, изглежда сякаш мечтата на Дея да пътува е причината да не са заедно от по-рано, но всъщност, ако тя не беше последвала сърцето си, цял живот е щяла да се чуди дали е направила правилния избор. Но всъщност те улучват подходящото време и за двамата и успяват да постигнат нещо повече от колкото са се надявали. Нали така, како?
    – Не мисля , че можеше да го обясниш по - добре. Гордея се с теб, миличка.
Мъжът с любов погледна жена си и за пореден път си каза , че не той, а тя е ангелът в къщата. 

Ох....без думи .... http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513