- Винаги са ни съветвали да следваме мечтите си! Да не допускаме те да се изплъзнат, да не им позволваме да ни напуснат. Винаги да се стремим към тяхното изпълнение. Но и винаги са ни учили да вярваме в реализма. Докато мечтаем, да не забравяме да сигурното. Да се потрудим в настоящето. Защото мечтите са мечти - те може и да са безплатни, но да живееш не е. Но аз не искам да мечтая, не искам да се вглеждам в несигурното бъдеще, не искам да повярвам. Искам да живея тук и сега. Искам да остана тук. Искам да избягам от този прекрасен, несъществуващ свят. Искам да се върна в реалността - ужасната, несигурна реалност, която ме оставя будна всяка нощ. Реалността, която ми носи повече страдание, отколкото радост, която ме изпълва със страхове и ми напомня за всичко, което нямам. Имам нужда от тази реалност. Имам нужда от този свят. Защото имам нужда да ми се напомни, че аз не съм единствената, че има и други мечтатели, да ми се напомни, че винаги има още една възможнжст. - момичето стана и отвори вратата. С единия крак пристъпи напред и се обърна. Пред очите й за пореден път се разигра позната сцена. В очите й затанцуваха всичките й мечти - така красиви, така желани. Пое дълбоко дъх и когато отново затвори вратата.... в очите му прочете страх.