Разочарованието! Всички сме го изпитвали! Честно казано за моя сравнително кратък живот доста често съм била разочарована. Разбира се, като малка съм оставала разочарована от сравнително незначителни неща. Спомням си веднъж колко много исках една кукла. Беше доста скъпа, но аз талкова я исках, че родителите ми се съгласиха да ми я купят като подарък за рождения ми ден, Коледа, имения ми ден и другия ми рожден ден. Аз се съгласих и когато най - сетне куклата беше при мен я разопаковах, но се оказа, че няма почти нищо общо с рекламата. Останах доста разочарована и макар днес да ми струва глупаво, тогава в мен се насъбра доста горчивана. С порастването оставах разочарована от училището, книгите, приказките и басните, от хората и техните обещания, от света. Често съм била разочарована от отношението на приятелите и родителите ми към мен и другите. Но най - често оставах разочарована от собствената си преценка и глупост. Не, че животът ми е бил изпълнен само с разочарования, съвсем не. Аз съм преживяла много прекрасни неща, незабравими изживявания и винаги съм оценявала това, което имам. Винаги съм се радвала на живота и съм му се наслаждавала. И все пак вече толкова често ми се случва да остана разочарована. Да се прибера съсипана и празна. Да се почувствам предадена. И тогава се замислям колко ли хора съм разочаровала аз и защо всъщност съм разочарована, какво повече искам. И така стигнах до извода, че в края на деня единственото нещо от което се нуждая е просто един човек, приятел на когото мога да пиша в 3 през нощта, за да му разкажа какво се случва в любимия ми сериал. Човек на когото мога да разкажа любимата си книга, с когото мога да говоря по телефона с часове. Човек на когото мога да споделя разочарованията си от деня, човек, който ще ме изслуша без да ме прекъсва и без да лицемерничи. В края на деня имам нужда от човек на когото мога да се доверя,че ще ми препоръча хубав филм, който да гледам и ще ми пише преди да си легне, зада ми пожелае лека нощ. Имам нужда просто от приятел, който ще ми пише, за да ми каже, че му се яде шоколад. Защото всички искаме това, нали? Защото в края на деня нямат значение разочарованията и победите, а приятелите. Защото победите не са сладки, ако няма с кого да ги споделиш, а ако има с кого - и разочарованията не са толкова страшни, когато има с кого да ги разделиш!

наскоро ми казаха една прекрасна песен: http://www.youtube.com/watch?v=WpXInCAWsog
надявам се че ще можеш да си преведеш текста..

Ооо да, наистина е много подходяща! Благодаря!